FOLIO I · МИСЛИТЕЛИ · ПОК. 05 · № 048

Hans-Hermann Hoppe

Произведения
20
Статии
94
Поколение
5.
Портрет на Hans-Hermann HoppeПортрет на Hans-Hermann Hoppe: Hans-Hermann Hoppe, Vortrag (Henrique Vicente, Flickr) (2011)Портрет на Hans-Hermann Hoppe: Hans-Hermann Hoppe, „Rockstar“ (2025, hanshoppe.com) (2025)
FOL. 05 · N° 048 · Hans-Hermann Hoppe
БИОГРАФИЯ

Живот и дело

Hans-Hermann Hoppe, германец по рождение, който защитава дисертацията си по философия при Jürgen Habermas, заминава рано за САЩ с учебна цел и като дългогодишен ученик на Murray N. Rothbard накрая поема неговата катедра в University of Nevada. С Kritik der kausalwissenschaftlichen Sozialforschung (1983) Hoppe постига съществен принос към опровержението на емпиризма и позитивизма. Каузалнонаучното социално изследване било логически невъзможно, тъй като е несъвместимо с твърдението, имплицитно признавано за валидно от всеки учен и неподлежащо на безпротиворечиво аргументативно оспорване, че човек може да се учи. Затова икономиката не би могла да бъде емпирична социална наука, а трябва да се разбира като априорна наука за действието. В A Theory of Socialism and Capitalism (1989) Hoppe определя социализма като институционализирана процедура на агресия срещу собствеността, като дълбоко неморална обществена система, която по никакъв начин не отговаря на „естествен ред“. Тази основна идея е доразвита в Democracy: The God That Failed (2001) и разширена с принципна и обхватна критика на демокрацията. Hoppe написва множество книги и статии по теоретични въпроси на австрийците, както и по етика на естественото право, но и срещу господстващите икономически заблуди с акценти върху „паричната теория“ и „обществените блага“. През 2006 г. той основава Property and Freedom Society, дискусионен форум, който се чувства обвързан с интелектуалната радикалност в традицията Mises–Rothbard.
Метаданни
2. September 1949
живее
5. поколение
Етапи от живота

Етапи

  1. 1949
    1949
    Раждане

    Роден на 2 септември 1949 г. в Peine.[1]

  2. ⁦1968–1974⁩
    ⁦1968–1974⁩
    Следване по философия/социология/история/икономика– приблизително

    Следване в Universität des Saarlandes (Saarbrücken), в Goethe-Universität Frankfurt am Main и в University of Michigan (Ann Arbor) по философия, социология, история и икономика.[1]

  3. 1974
    1974
    Докторат по философия при Habermas

    Докторат по философия в Goethe-Universität Frankfurt am Main при Jürgen Habermas (1974).[1]

  4. ⁦1976–1978⁩
    ⁦1976–1978⁩
    Постдокторска стипендия в University of Michigan– приблизително

    Постдокторска стипендия в University of Michigan, Ann Arbor (1976–1978).[1]

  5. 1981
    1981
    Хабилитация във Frankfurt

    Хабилитация по социология и икономика в Goethe-Universität Frankfurt am Main (1981).[1]

  6. ⁦1981–1985⁩
    ⁦1981–1985⁩
    Преподаване в немски университети и в Johns Hopkins (Bologna)– приблизително

    Преподавателска дейност в няколко немски университета, както и в Johns Hopkins University Bologna Center преди преселването в САЩ.[1]

  7. 1983
    1983
    „Kritik der kausalwissenschaftlichen Sozialforschung“ (Критика на каузалнонаучното социално изследване)

    С „Kritik der kausalwissenschaftlichen Sozialforschung“ (Критика на каузалнонаучното социално изследване, 1983) Hoppe постига съществен принос към опровержението на емпиризма и позитивизма. Каузалнонаучното социално изследване според него е логически невъзможно.

  8. 1986
    1986
    Преместване в САЩ– изведено

    Рано заминава в САЩ с учебна цел и става дългогодишен ученик на Murray N. Rothbard.

  9. ⁦1986–2008⁩
    ⁦1986–2008⁩
    Професура в University of Nevada, Las Vegas

    От 1986 г. Professor of Economics в University of Nevada, Las Vegas (UNLV); тясно сътрудничество с Murray N. Rothbard. След смъртта на Rothbard през 1995 г. поема неговата катедра като дългогодишен ученик. Емеритиране през 2008 г.[1]

  10. 1989
    1989
    „A Theory of Socialism and Capitalism“

    В „A Theory of Socialism and Capitalism“ (1989) Hoppe определя социализма като институционализирана процедура на агресия срещу собствеността.

  11. 2001
    2001
    „Democracy: The God That Failed“

    С „Democracy: The God That Failed“ (2001) Hoppe доразвива своята основна идея и я разширява с фундаментална критика на демокрацията.

  12. 2006
    2006
    Основаване на Property and Freedom Society

    През май 2006 г. в Bodrum (Турция) основаване на Property and Freedom Society като либертарианско дискусионно средище, посветено на интелектуалната радикалност в традицията на Mises и Rothbard.[1]

Връзки

Влияния

Повлиян от · 3
  1. ⁦1969–1981⁩
    ⁦1969–1981⁩
    Jürgen Habermas⁦(1929–2026)⁩ · Frankfurter Schule

    Hoppe защитава дисертацията си през 1974 г. и хабилитацията си през 1981 г. в областта на философията при Jürgen Habermas в Goethe-Universität във Франкфурт на Майн. През следващите години той решително се отдалечава от Франкфуртската школа и с етиката на аргументацията разработва априорно обосноваване на частната собственост, което възприема дискурсивно-прагматичния метод на Habermas, но води до противоположни изводи: според Hoppe всеки аргументативен спор предпоставя изключителната собственост върху собственото тяло и върху оскъдните средства. Аргументацията се намира преди всичко в „A Theory of Socialism and Capitalism“ (1989) и „The Economics and Ethics of Private Property“ (1993).[1]

  2. ⁦1986–1995⁩
    ⁦1986–1995⁩

    Hoppe заминава за обучение в САЩ и става дългогодишен ученик на Murray N. Rothbard; накрая поема неговата катедра в University of Nevada, Las Vegas.[1]

  3. —
    —
    Karl-Otto Apel⁦(1922–2017)⁩ · Diskursethik

    Дискурсивната етика на Apel оформя по-късната етика на аргументацията на Hoppe; Apel е централна философска отправна точка през годините му на следване във Франкфурт.[2]

Частен семинар, колеги, Mont Pèlerin · 1
  1. ⁦1986–1995⁩
    ⁦1986–1995⁩

    От 1986 г. Hoppe и Rothbard работят заедно в University of Nevada, Las Vegas; след смъртта на Rothbard през 1995 г. Hoppe поема неговата катедра.

Hans-Hermann Hoppe в контекста на цялата школа: пет поколения, техните линии учител–ученик, кръгове и колегиални връзки.

ИЗТОЧНИЦИ ЗА СТАНЦИИ И ВРЪЗКИ13 препратки · 3 източника
  • [2]Hoppe: A Theory of Socialism and Capitalism (Argumentationsethik mit Apel-Bezug)
Топография

Места на дейност

СПИСЪК НА ПРОИЗВЕДЕНИЯТА · ХРОНОЛОГИЧНО

Книгите

1970-те
1976
Handeln und Erkennen: Zur Kritik des Empirismus am Beispiel der Philosophie David Humes
ОригиналНемски
1980-те
1983
Hans-Hermann Hoppe твърди, че едно каузалнонаучно, прогнозиращо социално изследване е логически невъзможно. Ядрото образува доказателството, че твърдението, че като социален учен човек води каузално изследване, противоречи на a priori валидното, аргументативно неоспоримо положение, че хората могат да се учат. От това Hoppe извежда две следствия: като емпирична дисциплина социалното изследване може да процедира само реконструиращо, по аналогия с граматиката на даден език; наред с това е възможна една априористична наука за действието, чийто образец е икономиката. Първата глава развива тезата за невъзможността чрез примера на регресионния анализ и принципа на постоянството, втората обосновава социологията като реконструираща граматика на действието, третата обосновава икономиката като априорна наука и я илюстрира с теоремата за пределната полезност, закона за доходността и теорията на стопанския цикъл. Hoppe изрично се обвързва с Mises и австрийската школа и влиза в диалог с Popper, Hume и Kant.
ОригиналНемски
1987
В пет самостоятелни студии и едно приложение Hans-Hermann Hoppe разгръща тезата, че нормативните обществени теории могат да бъдат строго обосновани и че единственият обоснован ред е индивидуалистическият анархизъм на частната собственост, който Hoppe отъждествява със стопроцентов капитализъм, тоест с чисто общество на частното право. Аргументира се, че съществуването на държава, дори на либерална минимална държава, не може да бъде обосновано нито морално, нито икономически, защото почива върху принудително данъчно облагане. Основа на доказването са принципът на изключването на насилието и правото на първоначално присвояване. Студиите разглеждат обосновуемостта на нормите, теорията на социалното благосъстояние и неговото измерване, основите на теорията на собствеността, както и теория на икономическите и държавните редове. При това Hoppe влиза в диалог с традицията на политическата теория, простираща се от Hobbes до Nozick, с теорията на обществените блага и с учението на Hume за собствеността; книгата излиза през 1987 г.
ОригиналНемски
1989
Hans-Hermann Hoppe развива систематична теория на социализма и капитализма на основата на теория за собствеността. Социализма той определя като институционализирана агресия срещу частната собственост, а капитализма като система, почиваща на първоначално присвояване и договорна размяна; реалните общества се разполагат постепенно между двата полюса. Надграждайки върху „natural theory of property“, произведението анализира четири разновидности на социализма: руски (марксистки) тип, социалдемократически преразпределителен тип, социализма на консерватизма и този на социалния инженеринг, и извежда за всяка относителен ефект на обедняване. Аргументацията е предимно дедуктивна, с илюстративни сравнения като Западна и Източна Германия; отделни глави са посветени на етичното обосноваване на капитализма, на социалнопсихологическата теория на държавата, както и на проблемите на монопола и обществените блага. Книгата сочи като свои изрични отправни точки по-специално Murray N. Rothbard и Ludwig von Mises.
ОригиналАнглийски
1990-те
1993
Петнайсет студии на Hans-Hermann Hoppe върху икономиката и философията на частната собственост, посветени на неговия учител Murray N. Rothbard. Икономическата част разглежда теорията на обществените блага, данъците, паричното и банковото дело, марксисткия и австрийския класов анализ, една мизесианска критика на Keynes, както и въпроса за възможността и последиците на фиатните пари. Философската част обосновава праксеологията като фундамент на теорията на познанието, критикува каузалнонаучните методи в социалните науки и развива априорно, основано на етиката на аргументацията, обосноваване на частната собственост. През целия текст Hoppe аргументира дедуктивно, изхождайки от понятието за действие и в традицията на Mises и Rothbard. Едно приложение отговаря на четири критични реплики към неговата етика на аргументацията. Студиите са се появявали по-рано поотделно, между другото в Journal of Libertarian Studies и в Review of Austrian Economics.
ОригиналАнглийски
1995
Economic Science and the Austrian Method
ОригиналАнглийски
Други издания
  • Ökonomik als Wissenschaft und die Methode der Österreichischen Schule
    ОригиналНемски
1996
Ludwig von Mises' Die Gemeinwirtschaft Vademecum zu einem Klassiker
ОригиналНемски
2000-те
2001
В Democracy: The God That Failed Hans-Hermann Hoppe излага ревизионистко сравнение на монархията, демокрацията и един безгосударствен „естествен ред“, основан на частната собственост. Реконструирайки монархията като частно притежавано управление, а демокрацията като публично притежавано управление, той твърди, че историческият преход от крале към избирани управници е повишил времевото предпочитание, насърчил е потреблението на капитала и представлява по-скоро цивилизационен упадък, отколкото напредък. Тринайсетте самостоятелни глави, повечето развити от конферентни доклади, разглеждат данъчното облагане, дълга, инфлацията, войната, преразпределението, централизацията и сецесията, социализма и приватизацията, имиграцията и свободната търговия, консерватизма и либертарианизма, както и невъзможността на ограниченото управление. През целия текст Hoppe изрично се опира на австрийската икономическа теория и на Ludwig von Mises и Murray N. Rothbard, представяйки аргумента като праксеологичен, а не емпиричен. Той предлага сецесията, приватизацията и делегитимирането на демократичното управление като пътя към общество на частното право.
ОригиналАнглийски
Други издания
  • Demokratie: Der Gott, der keiner ist
    ОригиналНемски
2003
Сборникът оспорва двете широко разпространени допускания, че всеки монопол е вреден за потребителите и че въпреки това производството на сигурност трябва да остане запазено за държавния монопол. Единайсетте приноса аргументират, че втората теза е невярна и че защитата, както всяко друго благо, може да бъде произвеждана частно и конкурентно. Опирайки се на Gustave de Molinari, на когото е посветен сборникът, и на Murray Rothbard, авторите разглеждат историчността на държавата, монархията и демокрацията в отношение към войната, ядреното разпространение, наемниците, милициите и партизаните, каперството в морската война, както и застрахователни модели на частна отбрана и ролята на сецесията. Аргументацията съчетава австрийската икономика, теорията на обществения избор и исторически казуси и е насочена срещу хобсианското обосноваване на държавата като гарант на сигурността.
ОригиналАнглийски
2009
Libertad o socialismo
ОригиналИспански
СТАТИИ · 94 ЗАВЕДЕНИ

Студии, рецензии, доклади

1970-те
1976
Wirtschaftliche Rezession, Konfliktbereitschaft, und Reformbestrebungen in der Arbeitnehmerschaft, Gewerkschaftliche Monatshefte
ОригиналНемски
1977
Beeinflussungsfaktoren der Konfliktbereitschaft bei Metallarbeitern, Sozialer Fortschritt
ОригиналНемски
Einflussfaktoren auf die Konfliktbereitschaft von Arbeitern, Soziale Welt
ОригиналНемски
Sicherheits- und Entfaltungswünsche, Neue Gesellschaft
ОригиналНемски
1980-те
1980
On How Not To Make Inferences About Measurement Error, Quality and Quantity
ОригиналАнглийски
1981
Über die Verwendung ungemessener Variablen in Kausalmodellen. Eine epistemologische Kritik, Zeitschrift für Soziologie
ОригиналНемски
1982
Staatsausgaben für produktive Arbeitsplätze? Über die Wirkungen von Beschäftigungsprogrammen, Orientierungen zur Wirtschafts- und Gesellschaftspolitik
ОригиналНемски
Über ungemessene Variablen. Von einem Fehlschluss und zwei unbeantworteten Fragen, Zeitschrift für Soziologie
ОригиналНемски
Vom Konzept der Wohlfahrtsmessung zur Theorie der Gerechtigkeit, Zeitschrift für Politik
ОригиналНемски
1983
Is Research Based on Causal Scientific Principles Possible in the Social Sciences?
ОригиналАнглийски
APA
Chicago
Немски исторически стил